Франклин Делано Рузвелт
(1882-1945)
Франклин Делано Рузвелт - снимка Уикипедия
Франклин Рузвелт(Franklin Delano Roosevelt) е централна фигура в световните събития през средата на XX век. Той е 32-ят президент на Съединените щати по времето на Голямата депресия и Втората световна война. Единственият американски президент, който е бил избиран за повече от от два последователни мандата. Печели президентските избори четири пъти – през 1932, 1936, 1940 и 1944 година и остава на този пост до смъртта си през април 1945.
Голяма част от неговата слава се дължи на радикалната програма за социална и икономическа реформа, осъществена през периода между 1933 и 1937 година и известна като „Новия курс“. Благодарение на нея Съединените щати успяват да преодолеят тежката икономическа криза от началото на тридесетте години.
Бъдещият президент е роден в богатото и уважавано семейство на Джеймс Рузвелт, предците на когото са емигрирали от Холандия в Новия Амстердам през XVII век. Двама от потомците на това семейство стават президенти – единият е Теодор Рузвелт, а другият е Франклин Делано Рузвелт.
Франклин е роден на 30 януари 1882 година в Хайд Парк, щата Ню Йорк. Баща му е богат предприемач, а майка му, Сара Ан Делано, произхожда от семейство на френски протестанти, пристигнали в Масачузетс през 1631.
Всяко лято малкият Франклин Делано Рузвелт пътува с родителите си в Европа, благодарение на което научава няколко европейски езика. Първоначално получава образование у дома. Когато навършва 14 години, влиза в едно от най-престижните и елитни епископални училища в щата Масачузетс, Гротън, където е силно повлиян от своя учител Ендикот Пийбоди. Преподобният Пийбоди го запознава с принципите на християнството и с концепцията за благотворителността и общото благо. След 1899 продължава образованието си в Харвардския университет, където получава бакалавърска степен. Баща му умира през 1900 година.
През периода 1905-1907 Франклин учи в юридическия факултет на Колумбийския университет. Получава правото да практикува като адвокат и започва работа в престижна юридическа фирма на Уолстрийт. На 10 октомври 1911 година е посветен в масонството.
През 1902 година на прием в Белия дом Франклин се среща с любимата племенница на Теодор Рузвелт, Ан Елеонор. Баща й е бил по-малкият брат на президента Теодор Рузвелт – политическият идол на Франклин. Три години по-късно, на 17 март, въпреки съпротивата на майка си, Франклин се жени за своята пета братовчедка Ан Елеонор. Раждат им се четири деца, едно от които умира в ранна възраст. По време на техния брак Франклин Делано Рузвелт има няколко извънбрачни връзки. Въпреки това семейството официално се запазва и Елеонор изиграва важна роля в политическата кариера на своя съпруг, особено след 1921 година, когато той се разболява от полиомиелит. Смята се, че е имал една особена паралитична форма на заболяване на периферната нервна система. Парализиран е от кръста надолу и остава на инвалидна количка. Постепенно се научава да се придвижва на малки разстояния с помощта на бастун и да стои изправен, когато е в обществото. Според по-късно направени изследвания 2003 година не е страдал от полиомиелит, а от синдрома Гилен-Баре.
За начало на политическата кариера на Рузвелт се счита 1910 година, когато той се кандидатира за Сената като демократ. Встъпва в длъжност на 1 януари 1911. Бързо се превръща в лидер на парламентарната група на реформаторите. Става популярна фигура сред демократите и на следващата година е преизбран за поста, но на следващата година подава оставка. Приема предложението за поста помощник-секретар на флота и през следващите пет години се заема с неговото разширяване. Създава флотския резерв на страната. Междувременно се кандидатира за първичните избори за Сената, но без успех.
През 1920 година Националната демократична конвенция избира Рузвелт за свой кандидат за заместник-председател на Съединените щати. През 1928-1932 той е губернатор на Ню Йорк. Той се радва на огромна популярност и това го прави потенциален кандидат за президентските избори през 1932. През този период той се чувства в достатъчно стабилно здравословно състояние, за да участва в изтощителната предизборна кампания. Със своите качества, с ораторските си способности и с политическата зрялост Рузвелт постига успех и на 4 март 1933 година встъпва в длъжност като президент на САЩ. През този период страната е на дъното на депресията.
В началото на 40-те години здравето на Рузвелт сериозно се влошава. Страданията от парализата, изключителните физически усилия, постоянният и прекомерен стрес, както и страстното тютюнопушене не остават без последствия. Установява се, че той страда от високо кръвно налягане и има сърдечно-съдови проблеми. Препоръчва му се да спазва диета и да води здравословен начин на живот. И ако не е била войната, той със сигурност е щял да се оттегли и да не иска трети мандат, но при така стеклите се обстоятелства заедно със своите съветници решават, че трябва да участва отново в изборите. Всички са знаели, че има голяма вероятност той да почине, затова партийните лидери настояват Хенри Уолъс да не бъде предлаган за вицепрезидент, а вместо това да бъде заменен с малко известният тогава Хари Труман.
След Конференцията в Ялта отношенията между западните съюзници и Сталин се влошават. Но Рузвелт е все по-слаб, болен и физически изтощен. Мнозина го обвиняват, че е имал наивна вяра в Сталин, но през последните месеци на войната той предприема изключително твърда политика.
Франклин Делано Рузвелт умира на 63-годишна възраст, на 12 април 1945 година, от мозъчен кръвоизлив. Смъртта му шокира и натъжава не само Америка, но и целия свят, тъй като тежкото му здравословно състояние не е било известно на обществеността.
Сред най-големите постижения на Франклин Рузвелт е въвеждането на Закона за социалното осигуряване и създаването на контрол на фондовия пазар, разширяването на ролята на правителството в управлението на икономиката, повишаване на контрола върху компаниите с цел опазване на околната среда, опитите за спиране на корупцията и т.н. Днес мнозина консерватори виждат в реформите на Рузвелт създаването на едно прекалено силно правителство и искат повече частна, не държавна инициатива в социалните дела. Републиканските администрации на Айзенхауер и Никсън обаче не правят нищо, за да отменят съществуващите социални програми. Рейгън извършва някои промени, но не отменя системата на Рузвелт. Първият демократ, който със своята реформа отрича съществени елементи от нея, е Бил Клинтън.